ХРАМЪТ С ВЕКОВНА ИСТОРИЯ
Храмов празник:
Преподобна Петка Българска - 14 октомври
По-малки празници:
Животворен източник на св. Богородица - подвижен празник в деня на Светли петък от Светлата седмица непосредствено след Възкресение Христово, Св. Безсребърници Козма и Дамян (св. Врачи) - 1 юли и 1 ноември
През XI в. в Епиват, в Тракия на Мраморно море, преподобна Петка живяла с родителите си. Брат й приел монашество и стигнал до архиерейски сан. Тя също проявявала склонност към монашески живот и когато родителите й починали, раздала всичката си собственост и отишла първо в Цариград, а след това в Палестина. Поклонила се на Гроба Господен и обиколила всички места, свързани с живота на Христос. Усамотила се в Йорданската пустиня и се отдала на пост и молитви до старостта си.
Ангел Господен й повелил да напусне пустинята, да се засели в родното място, да остави тялото си на земята, а с душата си да иде при Господа. Тя заживяла при храма „ Свети Апостоли “ и когато след две години починала, била погребана като чужденка извън града. По-късно намерили тялото и нетленно и го пренесли с почести в същия храм. При светите мощи на преподобна Петка станали много изцеления. През 1238 г. Иван Асен II наредил мощите да бъдат пренесени в Търново. След завладяването на града през 1393 г. от турците мощите били пренесени във Видин. След това били в Сърбия, а когато превзел Белград, Сюлейман Великолепни ги изпратил на Цариградската патриаршия. През 1641 г. Патриаршията предала мощите на светицата на влашкия воевода Йон Василий. Днес те се намират в град Яш, Румъния.
Небесна покровителка на Пловдив от седем века насам е св. Петка Българска. Култът към преподобната светица се разпространил в българските земи след пренасяне на чудотворните й мощи в Търново. Някогашната пловдивска катедрална черква, която до османското завладяване на града (1371 г.) се намирала на мястото на сегашната Джумая джамия, била посветена на св. Параскева Епиватска, наричана от българите св. Петка. След като османските турци унищожили това християнско светилище, на преподобната бил посветен малък средновековен кръстокуполен храм, който се намирал на скалната тераса в подножието на Джамбазтепе, където сега е възрожденската черква „Св. Петка“ - Стара от 1836 г. Докъм средата на XIX в. единствено в нея се служело на български език.
В първите години след Освобождението будните българи, жители на обширната енория на „Св. Петка“, известна още като Новата махала, решили да изградят нов храм, посветен на почитаната светица. Тази идея се осъществяватри години след Съединението на България. Със събраните средства започва изграждането на голям за времето си храм с представителна архитектура. До днес е запазен възпоменателният надпис, изсечен върху мраморна плоча и монтиран високо при северния вход на черквата. Описано е полагането на основния камък на храма: „Днес в лято 1888, ден 29 на месец април при князуването на Негово Царско Височество Българския Княз Фердинанд Сакскобургготски; на негово блаженство Екзарх Йосиф I; министерствуването на Стефан Стамболов, министър-председател и министър на Вътрешните дела; на Георги Странски, министър на външните дела и вероизповеданията; на... (много други държавни и от градската управа мъже) положи ся основния камък на църквата „Св. Петка“ в Новомахаленската 4-а част на гр. Пловдив по планирането и надзорът на арх. Димитър Наумов...“
Това е един от малкото случаи в новата ни история, когато застъпници за построяването на храма сапредставителите на целия държавен и градски елит. Както се вижда от надписа, храмът е изграден по проект на арх. Димитър Наумов, който упражнява и надзор над строежа. Той проектира по възрожденски маниер трикорабна псевдобазилика и поради недостиг на средства не прибавя нито притвор, нито камбанария. Стара фотография от 90-те години на XIX в. ни показва храм с полусферичен, лежащ върху висок тамбур с арковидни прозорци купол. В западната страна се виждат две малки Детайл от иконостаса звънарници, също завършващи с куполи. Външната украса е скромна, раздвижена единствено от пиластри в дорийски стил между прозорците и в ъглите на сградата. Източната олтарна част е с триъгълен фронтон и полукръгла апсида.
След две десетилетия (1909-1910 г.) сградата е удължена в западна посока, като във вътрешното пространство се оформя емпория (балкон за хор). От север и от юг са прибавени два малки входни притвора, а над западния главен вход е издигната представителна триетажна камбанария. Доизграждането на храма е дело на известния пловдивски архитект Йосиф Шнитер, който придава на вече съществуващата сграда стилност и представителност. Впечатляващата камбанария е авторско копие на възпоменателната кула-звънарница на катедралата „Св. Богородица“.
Иконостасът, амвонът и вла- дишкият трон на новия храм са изпълнени от майстора резбар Петър Кушлев от Широка лъка. Иконите на иконостаса са изписани в академичен стил от известния пловдивски иконописец Петър Джамджиев.
На 1 май 1970 г. в черквата избухва пожар, при който изгарят куполът и част от покрива на средния кораб. Възстановяването е по проект на арх. Никола Овчаров. Изграден е нов купол в стила на камбанарията и така е постигната великолепна хармония във външната архитектура на храма. Фасадата е облицована с плочи от бигор, а украсата на интериора е обогатена със стенописи, дело на група синодални художници, ръководени от руския майстор иконописец Николай Ростовцев. Храмът е наново осветен от митрополит Варлаам Пловдивски на празника на св. Петка Българска - 14 октомври 1977 г.
Председател: ставр. ик. Еленко Йосифов - тел.: 0898 615 606
Енорийски свещеници:
ставр. ик. Роман Арнаучков - тел.: 0888 964 518
икон. Емил Паралингов - тел.: 0896 147 221
Адрес: гр. Пловдив, ул. "Мария Луиза" №10
телефон: 032 633 264