НАЙ-МАЛКИЯТ ПЛОВДИВСКИ ПРАВОСЛАВЕН ХРАМ
Храмов празник:
Въведение на пресвета Богородица в храма - 21 ноември
По-малък празник:
Покров на Пресвета Богородица - 1 октомври
Когато Пресвета Богородица навършила 3 години, родителите й тържествено въвели дъщеря си в Иерусалимския храм и я посветили на Бога, както обещали, преди да се роди. Първосвещеникът Захария въвел Мария в Светая Светих, където веднъж в годината влизал само той.
Светата Дева заживяла в храма, възпитавана от по- възрастни благочестиви девойки, посвещавайки се на Бога. По негова воля, когато стигнала възрастта за задомяване, свещениците я сгодили за престарелия Йосиф. Той станал неин покровител и уважавал обета към Бога, който тя дала.
Храмът, първоначално посветен на св. Атанасий, е издигнат през 1829 г., за да обслужва богомолците по време на строежа на новата черква „Св. Неделя“. Известният пловдивски възрожденец Константин Моравенов пише за него: „Св. Атанас“ - малка черковка в двора на черквата „Св. Неделя“, служи за погребница (костница).
Сградата е с непретенциозна архитектура, издигната набързо от здравия материал, събран от развалините на съборения остарял храм, строен вероятно в началото на XVII в. В нея е запазен в добро състояние красивият резбован иконостас от 1766 г. Ктиторите на новостроящия се голям храм, ръководени от Вълко Куртович Чалъков, имали ясното съзнание, че това е ценност, която трябва да се съхрани.
Малкият скромен храм с дължина 14,5 метра и ширина 5 метра е построен върху здрави каменни основи с дървено-паянтови стени. Той е еднокорабен, едноапсиден и има малък притвор. Покрит е с плосък дървен таван, украсен с резбовани и цветно изписани розети. Височината на наоса е 3 метра. Олтарното пространство е преградено от стария иконостас, на който са монтирани големи икони, рисувани през XIX в. Сред тях най-за- бележителна е храмовата икона „Св. Въведение Богородично“ на Димитър Зограф. Той работи икони за царския ред на голяматацърква. След построяването на храма през 1832 г. изписва и споменатата икона за малкия храм.
Най-стари са царските двери (XVII в.). Заедно с малките икони от празничния цикъл и изписаното разпятие (според надпис върху живописта на апостолския фриз от 1766 г.) те са най-древните църковни светини, които служат по предназначението си в действащ православен храм в Пловдив. Под източната част на параклиса е изградена костница с размери 5 м на 5 м и дълбочина 4 метра. До подземието отвежда стръмно каменно стълбище, иззидано под апсидата откъм северната й страна. Това е споменатата от Константин Мораве- нов „погребница“, в която са събрани костите на погребваните до 1892 г. в гробището (източно от храма) жители на енорията.
В двора са запазени надгробията на свещениците, служили в края на XIX и началото на XX в. Източно от олтара е погребана Рада Чалъкова (сестра на Вълко Куртович Чалъков), убита заедно с трите й деца от османските турци на Велики четвъртък - 15 април, 1837 г. За нея като за света мъченица Рада Пловдивска е писано по време на Възраждането.
Северната подпорна стена на храма прави впечатление с вградена в каменната зидария старина. Това е мраморен жертвеник от римско време (II-IV в.) със запазен гръцки надпис, в който е упоменато името на филипополския гражданин Марко Никомидиец. Над него е зазидана скулптура на орел с разперени криле. По всяка вероятност тези антики са били открити при изкопните работи за изграждане на костницата. Параклисът отваря врати всяка сряда за Литургична служба пред иконата „Св. Въведение Богородично“. Главният храмов празник, Въведение на Пресвета Богородица в храма, е и Ден на християнското семейство и християнската младеж, а по-малкият - Покров на Пресвета Богородица, се отслужва в притвора пред голяма едноименна икона.
Адрес: гр. Пловдив, Стария град, ул. "П. Р. Славейков" №40