Четвъртата по ред епархийска конференция за учителите, преподаващи „Религия – Православие” , организирана с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай , се проведе на 15 март в пловдивското 
училище „Св. Константин-Кирил Философ”. На събитието присъстваха Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений- викарий на Пловдиивския митрополит, старшите експерти по религия Ваня Апостолова от РИО – Пазарджик, Албена Димитрова от РИО- Смолян, Асен Василев от РИО – Пловдив, директорът на СОУ „Св. Константин-Кирил Философ” Елена Костадинова, Недка Чолакова от Културно-просветния отдел на митрополията, както и много учители по религия от Пловдивска, Пазарджишка, Смолянска, Хасковска и Кърджалийска области, влизащи в диоцеза на Пловдивска епархия. Конференцията на тема „Нравствените послания чрез обучението по религия – фактор за формиране на общочовешки добродетели” включваше проследяването на два открити урока в І и ІV клас и последвало обсъждане на моралните аспекти при преподаването на Светата православна вяра. В своето приветствено слово към участниците Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай заяви:
„Скъпи учители, братя и сестри,
Мисля, че ще изразя общото ни убеждение като кажа, че днес за Българската православна църква, за българските деца, за бъдещето на България, вие сте най-важният градивен елемент. Вие сте тези, на които е отредена мисията да насочват децата на България по пътя на спасителната православна вяра и добродетел, да привлекат вниманието на детските умове към издревните и извечни православни ценности. Вие сте тези, които трябва да положат основите на разбиранията за морал и вяра на бъдещите строители на българската държава.
Това, което вие вършите, не е просто работа. Банално е да се каже, че е мисия. То е подвиг. Абсолютен подвиг е да възпитаваш на морал и духовна нравственост, да проповядваш морал, да преподаваш практическото изражение на православния морал в един дълбоко неморален свят. Подвиг е да се бориш за духовната просвета на всяка неукрепнала детска душа. Подвиг е да застанеш с тялото си пред заливащите ни отвсякъде пошлост, релативизъм, индувидуализъм и отчуждение, за да пазиш децата от тях. Да спасиш тези, които искат и могат да бъдат спасени. Подвиг е да им говориш за нашия Господ Иисус Христос в среда, която прави всичко възможно да поругае и Него, Господа Иисуса Христа, и неговите последователи. Подвиг е да понасяш неприемането, отрицанието, понякога присмеха, и въпреки това да продължаваш да вярваш, че това, което правиш, има смисъл и да продължаваш да го правиш.
Скъпи учители, скъпи братя и сестри, няма друго, което да има толкова смисъл, колкото нравственото просвещение и моралната подготовка на децата. Откриването на детските умове и души към съкровищницата на Христовата вяра, вярата на техните бащи и майки. Не бих искал да излагам пространни аргументи. Всички ние знаем защо това е така, но искам да кажа само няколко неща, които ми се струва, че трябва да бъдат казани.
Българската държава в лицето на своите най-отговорни представители в сферата на образованието многократно заявява, че обучението по православно вероучение няма да бъде въведено като задължителен предмет в бъдеще в българските училища. Не разбрахме точно аргументите на българската държава. Разбрахме, че няма да бъде въведено. Ясно е вече по категоричен начин, че съвременната българска държава не желае да се ангажира с нещо, което се привижда като религиозна дейност, независимо, че почти всички държави членки на ЕС са се ангажирали. Вероятно те знаят нещо, което българската държава не знае, например, че най-изпитаният от векове начин за недопускане на детска престъпност, са уроците по вероучение. Не уроците по някакъв си абстрактен общочовешки морал, а уроците именно по християнство. Преподаването на примера, който ни е оставил с делата и постъпките си нашият Господ и Спасител Иисус Христос, конкретно Иисус Христос, Който е мерилото и мащаба на нашите дела и постъпки. Това другите европейски държави го знаят. Ако нашата не желае да приложи същата рецепта за повишаване на обществения морал и нравственост, не можем да я принудим насила. Народът казва: „Насила не можеш да дадеш”. След всички призиви на Светия Синод, след всички наши усилия, след всички подписки и петиции, Министерството на образованието казва: няма. Вероятно някой си мисли, че след това категорично послание, отправено към църквата ни, ние ще се разколебаем или ще изпаднем в униние. Напротив, казано е: „Непрестанно се молете и за всичко благодарете”. Аз мисля, братя и сестри, че за всичко трябва да благодарим, да благодарим на Бога, Който е Царя на светските царе и Който насочва земните дела в посоката, която е добра и полезна за Неговата Църква, и струва ми се, иска да ни каже: вие сте хората, свободни в Мен, събрали се в Моето име. Сега е моментът да докажете това на дело, да покажете какво можете.”
Проведените два открити урока в - І клас с преподавател г-ца Десислава Кръстева и в ІV клас с преподавател г-жа Красимира Брайкова - преминаха с изключителен успех. Малките християнчета показаха изключителни знания, разбиране и нехарактерно за възрастта им смирение, което направи силно впечатление и остави развълнувани всички участници в конференцията. Дори преподаватели с многогодишен опит не спестиха своите адмирации от видяното. След края на уроците Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай подари на всяко дете “Евангелие в преразказ за деца”.