Наградени творби в Третия национален ученически конкурс за стихотворение, есе и рисунка на тема „Въведение Богородично – Ден на християнското семейство и младеж”, организиран от Пловдивската митрополия


Благодаря
 

Искам днес да ти благодаря,

на тебе, Богородице, Пресвета майко на света,

но от трепет и вълнение,

думички не се редят в моето стихотворение…

Затова реших да ти разкажа,

историята на едно дете,

макар и мъничко, да ти покажа,

че благочестиво иска да расте.

Преди години с мойта мъничка сестра,

с баща ми, с мама, хванахме се за ръка,

пристъпихме в църквата със сведени глави,

дойдохме отчето да ни благослови.

Разказа ни той приказка една

за малката Мария,  тригодишна е била,

дошла във храма, за да носи доброта,

наричали я в църквата „Прекрасната зора”!

И слушах аз със уважение

отеца как разказва ни със умиление.

Сълза търкулна се по мъничкото ми лице

и обичта изпълни моето сърце!

Благодаря ти, Богородице, благодаря,

че учиш ме благочестиво да раста

и в сърцето си да нося уважение.
Благодаря ти, Майко, благодаря!

Емилиян Стойнов

ІІ клас, ОУ „Васил Левски” гр. Пловдив
 

Християнското семейство
 

Моето семейство

празници обича.

От ранно детство

на Бога то се врича.

На всеки празник се събира

и на трапезата сервира

гозби традиционни

и напитки модни.

Двадесет и първи ноември

празник е на всички,

нека се помолим

със запалени свещички.

Водена от майка и баща,

на този ден въведена е в храма Тя,

за да стане Майка на Христа

и да обича на земята всичките деца.

Светло бъдеще да има,

вкъщи да сме поне трима.

За всяко щастливо детство

да бди християнското семейство!

Васил Кременаров

ІV клас,  ОУ „Проф. д-р Асен Златаров“

 гр. Смолян
 

Свещен дом
 

Вече стъмва се и знам,

че ме чака моят дом.

С усмивка най-голяма

първа ще ме чака мама.

Нейното лице сияе,

всичко иска тя да знае

за уроци и игри,

за приятели добри.

Тати силно ще ме гушне:

-Ти си нашта рожба мила,

обичлива и игрива,

нашият безценен дар -

от дядо Боже избран.

Моето семейство мило,

обичливо и грижливо,

в здраве сила и любов

нека бъде цял живот.

Ивона Иванова Стоянова

10 години, ІV клас   

СУ „Св. Паисий Хилендарски”

гр. Пловдив
 

Християнското семейство
 

 

                                               Хубаво семейство имам аз –

                                               всеки Божи ден и час

                                               дружно си живеем всички

                                               с мама, тате, моята сестричка.

В очите на тате и на мама

се оглежда обичта голяма.

                                               Ангели- пазители са те за мен,

                                               усмивката на моя светъл ден.

                                               Толкова много ги обичам,

                                               че името им щом изричам,

                                               в очите ми слънца изгряват

                                               и мракът черен се стопява.

                                               За мен на всичко са готови,

                                               понасят всякакви неволи.

                                               С благословия Бог дари ме -

                                               да уважавам скъпото им име.

                                               Мама и тате ме повеждат

                                               напред към светлата надежда –

                                               светът загадъчен да опозная,

                                               да се опитам да го разгадая.

                                               Ключ към тайните му ще открия –

                                               обичта си светла ще разкрия.

                                               Топлината ѝ да пазя обещавам,

                                               на хората с любов да я дарявам!

                                   Борислав Боянов Стефанов  –11 г.

           

            Vклас, ОУ „Стоян Михайловски”

                                                гр. Пловдив

 

 

Чудно семейство

 

Голяма вече съм – във пети клас,

                                               и нещо важно си споделям с вас –

                                               семейство чудно имам аз,

                                               разказвам ви за него във захлас.

                                               Ние сме сплотени и задружни.

                                               Ако се случи да сме малко тъжни,

                                               дълго ние не оставаме така,

                                               защото има кой да подаде ръка.

                                               Мама е грижовна, ласкава, добра,

                                               дарява ме със знания и доброта.

                                               Да може вяра в погледа ми да блести,

                                               към всичко родно обич да кълни.

                                               Милият ми татко мен ме обожава,

                                               с другите деца не ме сравнява.

Слушам думите му мъдри с интерес,

към бъдещето съм поела още днес.

Ето я и моята единствена сестра,

                                               усещам нейната приятелска ръка.

                                               Тя неизменно води ме напред,

                                               до мене ли е, всичко е наред.

                                               Семейството открива нови светове,

                                               към непознатото сърцето ми зове.

                                               Усмихват се посоките желани,

                                               зоват ме пътища, от времето чертани.

По тях танцуват хиляди слънца –

отблясъци от цветни стъкълца,
на обичта във чудната палитра     

се надпреварват в истинска гонитба.

Господ Бог ни гледа с милостта,

усмихва се обнадежден света – 

семейството живота ми преобразява,

                                               изпълва го със доброта и вяра.

Михаела Валериева Александрова 11 г.

       V клас, ОУ „Стоян Михайловски”- гр. Пловдив

 

 

Малките неща

Влиза Мария в църквата щастлива

за Господа със мисъл най-красива –

нея Божия майка ще я наричат

и вовеки ще я обичат.

А нейната любов е безгранична.

Добротата ѝ откривам в молитвата си лична

и щом затворя очи пред лика ѝ свят,

усещам мигом нежния заряд.

Тя в семейството ще е опора-

на деца, родители, на всички хора

християните готова да прегърне пак,

прошка да даде на всеки враг.

Богородица над младите и ден, и нощ, ще бди,

когато истински в сърцето си я носиш ти,

и пак родът човешки от грижите ѝ се нуждае,

и аз, и ти, и той ще я открием, ако се покаем.

Благословено ще е всяко дете и младеж,

в семействата няма да има сълзи и дележ.

Изпълнени с вяра, доброта и състрадание,

християнството ще прославяме с упование.

Всеки иска своя къс надежда –

с вяра и любов да го зарежда.

В живота най-важните са малките неща,

на които Богородица ни учи с вещина:

милосърдие, благородство, човещина,

любов, състрадание и покаяние,

търпението, вярата и чистотата –

това са добродетелите на душата.

От иконата благо Богородица поглежда,

за да има всеки ден надежда –

за християнските люде и децата,

щастие да има и отплата.

Александър Радев

VІІ клас, ОУ „Райна Княгиня” 

гр. Пловдив

 

 

Един специален ден

 

Въведение Богородично е днес –

Ден на християнското семейство и младеж.

Един специален, светъл ден,

в който вниманието вкъщи

е насочено най-вече към мен.

Семейството си аз обичам,

християнските традиции почитам.

В нощта срещу този толкова специален ден

сякаш нещо необикновено случва се с мен.

Като че ли някаква магия ме обзема,

и се чувствам пречистена, облагородена.

Рано сутрин с мама и татко на църква отивам,

където свещичка паля

и се моля за всички и за здраве,

моля се топлината в дома ни

да продължава да цари -

и да бъдем още по-добри.

Родителите ми се стараят

християнските добродетели у мен да възпитават.

Защото българският род в години трудни оцелява

благодарение на ценностите, които съхранява.

Мама и татко много грижи полагат за мен

и искат да съм добър, честен и мъдър човек.

Учат ме да уважавам и обичам другите.

А това е толкова важно,

защото отваря вратите на щастието.

Благородство и милосърдие да проявявам,

на хора в нужда да помагам…

Един специален ден за мен

е Денят на християнското семейство и младеж.

Той като че ли всички ни сплотява

и надежда за по-добър живот ни дава.

Станиела Славова Танева

ІХ a клас, Професионална гимназия

по селско стопанство

гр. Нова Загора

 

  ПРЕД  ХРАМА

 

    -Да тръгваме! Да побързаме към храма! –думи на моята сестра в Деня на християнското семейство. В този ден православната църква отбелязва празника Въведение Богородично.

    21 ноември в българския църковен календар е отреден за Ден на християнското семейство. От векове се смята, че домът е свещено място. Домът ни дава сигурност, семейството – подкрепа. Домът ни дава топлина в студените дни, а семейството стопля сърцата ни с обич.

    В семейното огнище децата научават най-ценните житейски уроци, усвояват важните знания за света. В семейството човек изгражда своя характер и именно семейството е това, което развива заложбите и дарбите на подрастващите.

    Така е и с моето семейство. Благодарение на моите родители, аз и сестра ми сме възпитани в  християнски дух на всеотдайност, почит към по-възрастните и подкрепа. Родителите ме подкрепят в трудните за мен моменти. Няма нищо по-ценно и свещено от семейството. Но понякога не го оценяваме. Приемаме го като даденост. Но нека се огледаме наоколо – да си скитник, спящ по улиците и хранещ се от кофите за боклук. Или изоставено дете, без грижи и любов - без семейство. Не искам да продължавам с темата за хората без семейства, защото боли.

   Единствено българите празнуваме Въведение Богородично и като Ден на християнското семейство. В семейството човек се възпитава на ред, дисциплина, обич и уважение.

    Този ден е и символ на въвеждането на младия човек в храма, в лоното на църквата и вярата. Редом с пожеланията за здраве, щастие и радост, се отправят благословии, свързани със създаването на дом, изпълнен с благоденствие и многобройна челяд.

    Всъщност на Въведение Богородично -според православната църква -родителите  водят децата си на богослужение,  разказват им за вярата и така ги възпитават в християнски дух.

   Е, да тръгваме към храма…

Дана  Цветкова, Х клас

Езикова гимназия “Пловдив“