Наградени есета от Втория конкурс за стихотворение, есе и рисунка, посветен на християнския празник Въведение Богородично - Ден на християнското семейство и православната християнска младеж


Въведение Богородично

 

   Мил и радостен е днешният празник! Всяка благочестива и набожна душа днес си спомня за онова събитие, което се е случило преди повече от 2000 години в библейските градове Назарет и Иерусалим.

   Това събитие било завеждането на Света Дева Мария и оставянето ú в Иерусалимския храм. Милото тригодишно момиченце било избраната от Господа Бога девица, чрез която по-късно се роди в плът Спасителят Господ Иисус Христос.

   Този празник наричаме „Въведение Богородично”.

   Света Дева Мария се отличавала с особена кротост и благочестие. Тя била много добра, тиха и скромна. Винаги послушна, тя с радост вършела възложената ú работа, а през свободното си време четяла свещените книги.

   Двадесет и първи ноември е и Ден на християнското семейство и православната християнска младеж. На този светъл празник аз, едно добро

православно християнче, се обръщам към всички християнски семейства:

   Скъпи родители, въвеждайте децата си в храма! Учете ги да бъдат смирени и отзивчиви, учете ги на всяка добродетел и ще бъдете щастливи!

   Учете, родители, децата си да се молят на Бога! Събирайте нежните им пръсти и ги учете да полагат върху себе си кръстното знамение. Детската молитва е чиста и приятна на Бога!

   Добрата майка-християнка е радостна, когато види своето дете с умиление и детска простота да се моли от сърце и душа пред светите икони!

   Щастливи сте вие, майки и бащи, ако от малки учите децата си да правят добро. И знайте, че затова ще ви осени благославящата десница на Небесния Отец!

 

Виктория Николаева

10 години, ІV клас

ОУ “Св. Св. Кирил и Методий ”

гр. Първомай, обл. Пловдивска

 



Ден на християнското семейство

 

“Птицата в гнездото свое

пази рожби голокрили,

моят дом-гнездо и той е

дава ми любов и сили.”

   Душата на един човек е цял Космос - всяка мисъл е необикновена и различна, а когато е и Боговдъхновена, тя се превръща в разцъфнал цвят, който разнася своето благодатно благоухание и дарява света с мъдрост и радост. А когато мислите на двама души са обединени от един и същ копнеж и духовните им стъпки са положени на един и същи път, тогава хората се събират и остават завинаги заедно в любов, вярност и единомислие.

   Да! Семейството е скъпоценен дар от Бог. То е по-ценно и от най-прекрасния бисер.

   Семейството е подкрепа и защита - когато имаш на кого да разчиташ, не се чувстваш изгубен и самотен и в най-трудните моменти си силен и уверен. Семейството е обич, а когато си обичан, си щастлив и спокоен. Семейството е търпение и прошка - когато обичаш някого, дори и да греши, продължаваш да го обичаш, да му прощаваш, с търпение да понасяш недостатъците му, винаги да му желаеш доброто. Семейството е милосърдие - приемаш човека до теб такъв, какъвто е, и във всяка беда бързаш да му помогнеш, подкрепяш го, насърчаваш го за вяра и надежда, молиш се за него. Семейството е жертвоготовност - родителите полагат душата си в името на своите деца и са готови да жертват всичко в името на тяхното добруване.

   Семейството е онова, без което не можем да живеем. Затова Бог благославя всички семейства и когато те се отнасят с почит към Него, Той ги закриля и чува молитвите им.

   Откъде съм научила всичко това? Да, повечето неща съм научила от родителите си, а други – от личните си наблюдения.

   Кръстена съм от много малка и изповядвам с радост православната вяра. Това е вярата на моето семейство, в което винаги на първо място са стояли християнските добродетели. Мама ме е учила на тях и аз вярвам, че когато човек постигне търпението, милосърдието, обичта, тогава той ще може да има истинско семейство. Благодарна съм на моите родители за техните грижи и праведност. Защото няма по-добро възпитание от ПРИМЕРА на добродетелната майка и благородния баща. Изпитвам голяма радост заради това, че родителите ми живеят в мир и разбирателство и много ме обичат.

   Във всяко семейство - рано или късно - децата напускат родното гнездо. И св. Анна е трябвало да се раздели много рано със своята прекрасна дъщеря.

   Никой не съчувства на нейната болка така, както мама. Тя много се натъжава от това, че някой ден може би няма да живеем заедно и ще се разделим. Очите ú се изпълват със сълзи. От нейните сълзи разбирам, че това, което имам, е необикновен дар. Затова всяка вечер благодаря за него.

   Благодаря за това, че съм се научила как да се съхрани този дар, за да предавам на други това знание, а именно – че едно от най-прекрасните неща, които човек може да има, е СЕМЕЙСТВОТО.

 

Вая Йорданова

11 години, VІ клас

ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”

гр. Горна Оряховица

 



Свят от любов

 

   Четири стени. Прозорец. Врата. Заключен свят. Спасителен. Спокоен. Светъл. Бял. И чист. Малък, но единственият, който ми е нужен.

   И път, който тръгва...

   И път, който се завръща...

   В крепостта на сърцето ми... Моят дом!

   Тръгвам като птиче, сгушено в прегръдката на семейната обич, а крилете му мечтаят да се разперят и полетят. Очакват го небето, звездите и много пътища. Чувства се объркано, плахо и несигурно, не знае в каква посока да полети. Но тръгва по улиците на безкрайния свят, защото в своя малък дом се е научило на вяра, получило е сила и ясни знаци кое е добро, кое е хубаво... Показали са му как да помага, да разбира, да не се отказва... А да посява по пътя си, малки зрънца, които ще пораснат в големи мечти...

   Това е неговият свят ! Неговият дом!

   И там някой го чака...

   Влиза тихо в храма... Бие камбаната на сърцето му... Там е святият образ. Гледа го. Утешава го. Мама... И отново намира тихия пристан на споделената обич и радост. Като необятна книга го учи на мъдростта на живота, като извор с жива вода утолява жаждата му да чувства, че някъде е нужно, за някого е важно, че дава смисъл на нечий живот, че и неговият има Божий смисъл... В семейното гнездо се пречиства от суетата на света, открива себе си и вярата, че и то може да продължи този път – за своите деца, за потомците, за бъдещето, което ще дойде, ще пие от извора и отново ще полети...

   И в молитвената тишина на святата софричка ще си подават ръка миналото и бъдещето, за да пълнят настоящето със споделеност, близост и доброта. Духът на традицията ще пази силата на дома да разплита кълбото с изпитания, но и като пъстра шевица да заплита добродетелите на душата. Приказките на баба пак ще отварят тайнствени двери към друг свят, в който сърцето ще търси необоятни простори за своите бедни крила.

   Това е светът на Бог!

   Там, където двама се събират в името на любовта, и Бог е с тях ! Това е законът на живота, неписаният закон на човешкото щастие. Бог е сътворил прекрасния свят от любов, за да го владее и човекът със силата на любовта. Житейските бури да го настигат, да го връхлитат, да го променят, но да излиза от тях пречистен, по-силен и мъдър, защото има своя свят на любов, своя светъл дом.

   Пътят на едно малко момиче към храма...

   И аз – една малка Мария, която се завръща в своя дом...

   В семейството на своята обич...

 

Росица Спасова

15 години, ІХ клас

Гимназия “Пейо К. Яворов”

гр. Петрич

 


 

Един специален празник

 

   В Деня на християнското семейство искам да благодаря на родителите си за святото и чисто име, което са ми дали - Мария. Гордея се с факта, че нося името на Божията майка. Старая се да го пазя, защото Тя е идеал за всички ни заради своето добро сърце и желанието да помага, да не лъже, да не краде, нито да злоупотребява с доверието на другите. За това, че Тя още мъничка, на три години, се е посветила на Бога, въведена в храма от родителите си.

   Много искам да приличам поне малко на Светата Божия Майка! Благодаря ú за всичко, което е направила за нас, човеците. Никак не е лесно да си представим Нейния живот с дълбока вяра в Бог, със смирение и търпение. Пред мъките на Сина ú на Кръста да се държи достойно! Но Тя е най-силната и честна жена, затова е успявала.

   Празникът Въведение Богородично, посветен на християнското семейство, е много светъл празник, е много светъл празник, който сплотява семейството и ни кара да се чувстваме специално, защото сме сред най-близките си хора.

   Богородица винаги ми е помагала да се чувствам спокойна и да вярвам в Бог, да знам, че трябва да съм толерантна към другите и какво е да си честен. Да, знам, че няма безгрешен човек, но ако осъзнае какво е правил и се разкае, грехът му ще бъде опростен. Това научих в Неделното училище, то прави децата все по-добри и по-добри. Обичам, когато в църквата рисуваме, обичам и когато четем книгите “Благонравие ” и “Православно вероучение”, които ни подари Пловдивска митрополия. Вероучението е едно от нещата, които ме правят щастлива.

 

Мария Ковачева

VІІ клас, ОУ “Стою Шишков”

гр.Смолян




Денят на християнското семейство

 

   Много обичам християнските празници. Тогава цялото семейство отиваме в нашата хубава църква „Св. Харалампий ”. С нетърпение чакам да си запаля свещички за здраве. А най-вълнуващо е когато вземам свето причастие. Всичко преди това и самата подготовка ме радват, защото споделям с моя отец Йордан и той ми определя колко време да постя и кога да отида на изповед. Хубаво ми е, защото всички ходим на изповед, а вечерта преди причастие цялото семейство четем молитви.

   Сутринта отново всички се подготвяваме и си искаме взаимна прошка.

   Скоро наближава също хубав празник – Денят на християнското семейство. На този ден почти винаги сме на училище, но след часовете госпожата по религия ни води в църквата. Свещеникът ни посреща и ни разказва с вълнуваща проповед как родителите на малката Света Дева Мария – Йоаким и Анна – я завели в Иерусалимския храм. И тази малка тригодишна Мария е изкачила съвсем сама всички стълби на храма!.. Накрая отецът ни дава малки иконки с благословение по случай празника.

   А вечерта вкъщи ми е щастлива и спокойна, защото мама ни е приготвила любимите ястия. Всички сядаме на празничната трапеза, а аз и моята сестра подаряваме на мама и татко картички с благопожелания, които сами сме изработили.

   Много обичам християнските празници, защото тогава се чувствам добро християнче.

 

Момчил Гладичев

9 години, ІІІ клас

СОУ „Христо Ботев”

гр. Септември

 


 

Въведение Богородично – Ден на християнското семейство

 

   Въведение Богородично – познат и като Ден на християнското семейство – е един от малкото дни, които са значими за мен поради една причина. Тогава се събуждат плеяда чувства, този празник ми носи радост не само на мен, а и на най-близките ми – на двете ми семейства... Моето родно семейство и това, което съм си избрал – моите приятели.

   Макар и модерен млад мъж, аз произхождам от семейство с традиции, възпитало ме начин, различен от общоприетия. И като разумен човек не деля традициите на стари и нови и не си позволявам да ги нарушавам. Затова Денят на християнското семейство е много важен, тъй като го прекарвам с цялото семейство. Момент, в който не се обсъждат всекидневни теми и проблеми. Няколко часа, в които всеки изказва благодарността си за нещо – традиция, пуснала корени в семейството ми откакто се помня.

   Бог е всемогъщ. Той е създал Земята, въздуха, водата и мен – човекът. И ако това не е причина да преглътнеш егото си и да покажеш смирение, не знам кое е. Толкова ли е трудно да забравиш себе си и да отдадеш ума, тялото и душата си на своя Създател? Нима ти е непосилно да изкажеш благодарност. Ако това за теб е „демоде “ да го спазиш, значи си недостоен човек.

   До ден днешен съм благодарен на Бог за този ден, в който мога да видя близките си в светлина, която не съм ги виждал никога досега – смирени, спокойни, благодарни... Християни...

 

Христо Петров

ХІІ клас, СОУ „Паисий Хилендарски“

гр. Пловдив