Молебен в Онкологичен център гр. Пловдив

dsc 0812   На 28 април Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи молебен за изцеление на онкоболните в параклиса „Св. Богородица-Всецарица", която е молитвена застъпница пред Божия престол за страдащите от окологични заболявания. Параклисът се намира при Втора база на Комплексен онкологичен център – Пловдив.

   С архиерея съслужиха: свещеноиконом Виктор Христев – епархийски духовен надзорник, духовните надзорници при Пловдивска митрополия – свещеноиконом Тодор Хаджиев и протойерей Деян Стоенчев и свещеници от града.

   Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

   На молебена присъстваха д-р Калин Калинов - директор на Комплексния онкологичен център, бившият ректор на Медицинския Университет - доц. д-р Георги Паскалев, служителите в лечебното заведение, както пациенти и техните близки, които молитвено изпросиха мир и надежда за здраве и спасение.

   Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай благодари на множеството богомолци, че проявиха своята молитвена съпричастност в помощ на страдащите от тежките онкологични заболявания и в словото си към присъстващите се като каза: ”Лекарите са тези, които най-често се срещат с Бога и които най-добре от всички знаят, че отвъд научното познание стои онази Всемогъща сила, Която оживотворява всичко и без Която ние сме безсилни. Така, че Църквата винаги ще подкрепя лекарите, защото знае, че в най - трудните си моменти, всеки лекар в сърцето си се обръща за помощ към Бога и по този начин става неразделна част от Църквата.”

   Многолетствие провъзгласи митрополитският дякон Младен Добрев.

 

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е
 на Негово Високопреосвещенство
Пловдивския митрополит Николай
към клира, миряните и лекарското съсловие от Пловдивска епархия

Обични в Господа братя и сестри, скъпи медицински съработници,

     Поканен  бях  днес   да  отправя молитва и призова Божията Майка св. Богородица да бъде застъпница пред Господа Иисуса Христа- Лекаря на лекарите да даде изцеление на болните и страдащите. В тази връзка няма как да не кажа няколко думи по повод надигащото се недоволство от продължаващата в страната ни здравна реформа. Съществуват притеснения, че болните от онкологични заболявания остават без лекарства. Дано това да не е така. Отказвам да повярвам, че това е възможно. Звучи неправдоподобно някой съзнателно да е решил, че ще остави десетки хиляди наши съграждани без животоспасяващи медикаменти и ще ги подложи по този начин на геноцид или, както е политически коректно да се казва – на масово изтребление.
Позволете ми, обаче да кажа нещо за реформата по принцип. За тези нескончаеми реформи във всички сфери, чийто видим резултат е, че българите от 25 години насам стават все по-бедни, все по-неграмотни и все по-болни. Резултат, който води дотам, че тази нация изчезва. Всички се питат защо това е така? Нали уж го мислим за добро? Нали такъв е модерният повей – да се реформираме? А то става все по-лошо и по-лошо. Реформирахме образованието и образованието изчезна. Реформирахме икономиката и предприятията бяха продадени за скрап, а икономиката изчезна.  Реформирахме и продължаваме да реформираме здравеопазването и то също е на път да изчезне. Ако ми позволите една аналогия и един пример – през всичките тези години има множество гласове, които настояват, а някой дори опитаха чрез политически разкол Църквата също да се реформира. Не може така, всички сфери на живота се реформират, за да са  в крак с времето, а Църквата да стои отстрана, нереформирана и немодерна. Благодарете се, че Църквата не се реформира. Ако се беше реформирала щеше и тя да е изчезнала. Позволих си да нарека лекарите и медицинските сестри наши, на Църквата съработници. Казвам това с пълното съзнание, че ние – свещенослужителите и вие – хората в бели престилки, служим и изпълняваме всеки със своите средства една обща задача. Ние имаме една обща мисия. Ние помагаме на душата. Със силата на нашите молитви ние ободряваме духа и му даваме сили и духовна радост, а когато се налага го лекуваме. Вие със силата на вашите знания и опит се грижите за тялото на човека, давате му сила и бодрост, а когато се налага , го лекувате. Никой не е казал, че Бог иска хората да са бедни, болни и нещастни. Напротив, Бог иска неговите люде,  хората , родени с Неговата благодатна сила и воля да са здрави и щастливи, за да могат с изпълнено сърце да Го славословят и да Му благодарят. Ние и вие служим на една обща цел. Не е вярно, че Църквата отрича науката. Църквата е тази, която знае, че и научното знание идва от Бога. Че всички съществуващи лекарствени средства ги има, защото Бог е промислил да ни даде елементите, от които те се приготовляват. А знанията и уменията на лекарите са знания и умения на човека, който е Божи образ и подобие. Не е вярно също така, че лекарите са атеисти. Напротив. Лекарите са тези, които най-често се срещат с Бога и които най-добре от всички знаят, че отвъд научното познание стои онази Всемогъща сила, Която оживотворява всичко и без Която ние сме безсилни. Така, че Църквата винаги ще подкрепя лекарите, защото знае, че в най-трудните си моменти, всеки лекар в сърцето си се обръща за помощ към Бога и по този начин става неразделна част от Църквата.

3 Неделя след Пасха - на св. Мироносици

dsc 0459   В третата неделя след Пасха Светата Църква молитвено възпоменава светите жени - мироносици. От мироносиците Господ направил благовестници на Своето Възкресение и на Своята Слава. Преди две хиляди години прозвучало първото «Христос Воскресе!». Прозвучало от устата на самите тези жени и не престава тържествуващо да звучи отново и отново.

   На 26 април, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений – викарий на Пловдивския митрополит, отслужи света Божествена Литургия в митрополитския храм „Св.вмчца Марина” в град Пловдив.

   С архиерея съслужиха:протойерей Деян Стоенчев - духовен надзорник при Пловдивска митрополия и храмовото духовенство.

   Песнопенията изпълни смесеният хор при митрополитския храм „Св.вмчца Марина”.

По време на „причастния” празнично слово за първите благовестителки на Христовото Възкресение произнесе владиката, като каза: „Примерът на жените-мироносици -това е образец на максимално отдаване себе си на Христос, до пълна самозабрава и служение с любов, на което могат да бъдат способни само жените.

Възпоменавайки светите жени мироносици, с благодарност да си спомним нашите жени християнки, носещи невидимия , понякога външно незабелязан, но важен труд, без който никакви други трудове не могат да бъдат успешни.

     И за друг много важен подвиг днес ние си спомняме - за подвига на тайните ученици Йосиф и Никодим. Да си спомним и да се помолим за тайните ученици на Господа, които по някакви причини още не могат да бъдат явни ученици, но и в своята тайна вършат добри дела и ревностно служат на Господа.

   Нека споменът за  светите жени мироносици и за тайните ученици на Спасителя да умъдри всички нас и да ни помогне с внимание и любов, с признателност да се отнасяме към всички, които видимо и невидимо служат на делото Божие. Амин!”.