„Иоаким и Анна от срама на безчадието и Адам и Ева от тлението на смъртта се освободиха, Пречиста, в твоето свято рождение. Това твоите люде, избавили се от вината на прегрешенията, празнуват, като ти викат: неплопдната ражда Богородицата и питателницата на нашия живот“ /Кондак, глас 4/
На 8-и септември Църквата възпява Владичицата на света – Пресвета Богородица, отбелязвайки деня на нейното свято Рождество. На този ден своя храмов празник отбеляза храмът в село Гелеменово, посветен на това дивно събитие в човешката история.
По този повод с благословението на Пловдивския митрополит Николай, Константийският епископ Яков - викарий на митрополита и архиерейски наместник на град Пазарджик отслужи архиерейска света Литургия в храма на селото. В съслужение с него бяха прот. Боян Кочев - секретар на Пазарджишка духовна околия и дякон Николай Ангелчов. Молитвено участие в службата взеха председателят на храма прот. Заприн Филипов и монах Дамян - брат на Баткунския манастир ''Св. ап. Петър и Павел“ с. Паталеница, който отпя литургийните песнопения.
Преди началото на литургията епископ Яков отслужи последованието на петохлебието за здравето и благопреуспяването на жителите на село Гелеменово.
Енориашите и гостите на храма с едно сърце и едни уста изповядаха Символа на нашата вяра и каза Господнята молитва „Отче наш...“. На службата присъства и кметът на селото г-жа Светлана Андреева.
По време на причастния беше прочетена проповед върху събитията, съпътстващи раждането на Приснодевата.
В края на службата епископ Яков честити храмовия празник на председателя и енориашите на храма. Той каза: „Днес се събрахме в Божия дом, посветен на Божията Майка, за да принесем на нея и нейния Син своята жертва – дух съкрушен и сърце смирено. Дано Господ не презре и днешната ни молитва, да пази децата и домовете ни, защото днес е денят, в който се ражда Светата Майка Богородица – нашата небесна Майка, най-голямата Застъпница, Молитвеница, Ходатайка за всички нас. Днес се ражда благоприятната утроба, която трябва да вмести в себе си невместимия Бог. Днес и земната, и небесната Църква слави онази, която с добротата си, със смирението си, с безграничната си любов сведе смирено глава пред Бога и каза: „Ето, аз съм Твоята рабиня!“. Днес се ражда нашата твърда надежда, жената, която прие всекиго от нас под своя небесен покров, онази, която непрестанно предстои пред лицето на Бога и се моли за всички нас. Чухме, как нейните родители били изправени пред охулвания, осъждания, обиди, оскърбления. Но те не се предали на отчаяние и униние, не предали и Бога, а търпеливо и с пълна вяра понесли всичко. Така светите богоотци се подготвили в утробата на света Анна да се вмести тази, която ще се покаже благоприятна да роди Бога.
Господ показал на човеците, че колкото и страдания и мъки, колкото изпитания да имаме на земята, то Той няма да ни изостави. Гледайки живота на светите прародители Йоаким и Анна, на Света Богородица, ние виждаме, че трябва да изпълваме сърцата си с любов. Трябва да ги очистваме от омразата, от злобата, от алчността, да възпираме устата ни да не осъжда ближните, да не празнослови, да не клюкарства. Виждаме какъв плод дават тишината и молитвеното мълчание, в които премина животът на Света Богородица, подготвяйки се да приеме в утробата си Бога. И ако изпълним това, ние ще бъдем истински Христови воини. Тогава ще се изпълни евангелието, което казва, че който прослави Бога, сам ще бъде прославен от Него. И когато сторим това, то при Второто Свое пришествие, Христос ще прослави нашата душа“.
Накрая владиката преподаде на присъстващите архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай и благопожела по молитвите на Света Богородица Божието благословение да пребъде с вярващите и техните домове, Господ преизобилно да излее своята благодат над селото и над всеки град и село, да ни предпазва от всяко зло, да ни дава ум и разум, щото да можем да вървим по благодатния и спасителен път, който ще ни отведе до Него.
Председателят на храма отец Заприн изказа своята и на своето паство благодарност и синовна признателност за грижите, които епископ Яков полага за доброто на Христовото стадо.
Тържеството завърши с многолетствие.